ДЯВОЛСКО





Стрелките на отсрещния часовник 
описват върху своя циферблат 
дванайсетте кръга на моя ад 
и жънат мойте часове отровни.

И аз лежа на дървения под 
с коси от леден лепкав пот измокрени, 
и аз умирам в стаята под покрива 
тъй близко до самия небосвод.


А долу преминават автомобили, 
трамваи като ветрове фучат 
и смехове и крясъци звучат, 
и тътнат кръчмите и публичните домове.


И за да заглуша във себе си скръбта, 
понякога аз сядам на прозореца 
и яростно оттам замервам хората 
със пръст от старите саксии без цветя.


О, аз разбирам този весел свят 
със мене и със мойта смърт не свършва; 
аз съм една ненужна жалка мърша 
и мога ли да бъда техен брат


Не искам състрадание от хората! 
Аз имам всичко моя е смъртта. 
И аз ще се изплезя на света, 
обесен върху черния прозорец.


1927 г.